Изложба: Трансформирани реалности – Шахриар Мазанди
Шахриар Мазанди показва за пръв път пред българска публика своето изкуство, инспирирано от мулти – културното влияние повлияло неговия творчески и житейски път. Като продукт на англо-иранската мултикултура, неговите търсения, които придружават творчеството му, са повлияни от Джалал ал-Дин Руми от Изтока и A E Housman от Запада. Базиран в Англия, където е израстнал той е близък както на юдаизма, така и на християнската религия и търсещ истината в противоречието . Авторът избира неслучайно като отправна точка за своята изложба България , но нещо повече – той открива дълбок смисъл в това да излъчи своите послания от една страна, каквато е нашата държава в геополитически аспект , а именно границата на източния и западния свят.
Работата на Шахриар Мазанди засяга видимото и невидимото – това, което се намира отвъд границите на триизмерното възприятие. Неговата фотографска работа, която прилича на това, което беше известно като соларизация по времето на аналоговия филм, загатва за 4-то, 5-то измерение и отвъд това, което може да бъде въобразено, но не и възприето.
Неговите конвенционални фотографии са минималистични, разчитайки на свеждане до ключови елементи на композицията с обекти, често далечни и отдалечени в огромни пейзажи – повдигайки въпроса „дали сме като незначителни прашинки в огромна вселена или всеки от нас има по-велика цел?“
Сериите, базирани на огъня, са огледални и шест пъти пречупени през огледален филтър, докато не заприличат на тестовете с мастило на Роршах. Те нямат единствена фиксирана референтна точка, но това, което се наблюдава, е обект на възприятие на зрителя. Някои може да видят изкривена анатомия, невъзможни зооморфни форми или всяка друга форма, която произтича от собствената кутия на Пандора на индивида.
За разлика от това, фотографиите с градски пейзажи имат силна фиксирана фокусна точка, която действа като „ос на света“, със сгради или структури като свързващи пръти между това царство и тези отгоре и отдолу.
Свързвайки световете на визуалното изкуство, музиката и поезията, неговата работа изследва неизследваните територии на човешкото възприятие, езика и подсъзнанието. Практиката му се противопоставя на категоризацията, като съчетава традиционни и дигитални техники, за да създаде произведения, които пулсират с почти хипнотична интензивност.
В основата на творчеството на Мазанди стои неговият уникален подход към текста и формата. Ранните му поетични експерименти полагат основите на визуален език, който балансира между думата и образа, смисъла и абстракцията. Неговите типографски експерименти – често плътни, многослойни и деконструирани – оспорват начина, по който възприемаме езика, подтиквайки ни да виждаме думите не просто като носители на значение, а като динамични визуални обекти.